навсякъде минах сама,
а пътя бе тъй мизерен,
и падах,и падах в калта.
Минавах по улици тъмни,
разбити,със хора тъй зли,
светлината безкористно търсих,но в очите живееха само сълзи...
Но ето проблясна ми нещо,
там сред цялата тази тъма,
чак тогава ми стана по-леко,
чак тогава открих път към дома!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар