Два бели коня!!!

Два бели коня си играят,
в очите им чете се лудостта,
два бели коня все се лутат,
незнаят,че намерили са любовта.


Два бели коня тъй лудуват,
два бели коня в нежните поля,
два бели коня си играят,
два бели коня сме сега!!!

КРАЙ!

Край!
Край на играта,
няма ги правилата,
нищо няма в този свят,
на думи,мило мое,всеки е богат!


Край!

Край на всички сладки обещания,

край на моите страдания,
край на сълзите в очите,

край на болката в гърдите.

Край!

Край на любовта,

край на радостта,

край на твойте оправдания,

край на всички изпитания.

                         КРАЙ!

Море и плаж,

миди и мечти,

брегът е пуст,

тук сме само аз и ти.

Красиво и дълбоко е морето,
такива са и чувствата в нас,
а сърцата са заети,

в този късен час.

Бриз полъхва,
моето сърце потръпва,
вълните галят бледите тела,
ти почувства ли любовта,

аз те обичам,обичаш ме и ти,

сега щастливи сме нали!

ОТИДЕ СИ!

ОТИДЕ СИ!

Даже сбогом не каза,

не ме целуна по начина по който можеш само ти,

с това жестоко ме наказа,

а после изтри всички следи.

ОТИДЕ СИ!

Толкова ли беше лесно,

толкова ли нямаше за нас мечти,

нищо ли за теб не е било чудесно,

та така сърцето ми рани.


ОТИДЕ СИ!
Не бях ти нужна,
не бях момичето на твоите мечти,

сега съм тиха и покорна,

но ти не искаш спомени за мен дори.

Емили Дикинсън (1830-1886)

Един от моите любими стихове!


КАЗВАТ-ЛЕКУВАЛО ВРЕМЕТО
ВРЕМЕТО НЕ ЛЕКУВА.
МЪКАТА-КАТО ЖИЛИТЕ-
СЪС ВЪЗРАСТТА СЕ ПОДУВА.

ВРЕМЕТО Е ПРОВЕРКАТА
ЗА БОЛЕСТА ГОЛЯМА.
ТО БИ ПОМОГНАЛО САМО ТАМ
КЪДЕТО БОЛЕСТ НЯМА.

Алкохола на моя живот!

Пиех и палих,

унищожавах,руших,

но продалжавайки се и жалих,

а после всичко убих.

НАРАНЯВАХ!

Дори бях горда с това,

убивах хора които обичам,

вярвайки че играя игра,
играх я дълго,

но се спънах,

кръв започна да шурти,

и тогава чак си казах,

моля,моля ти се спри! 

Пътя към дома!!!

Завих по пътя черен,
навсякъде минах сама,

а пътя бе тъй мизерен,

и падах,и падах в калта.

Минавах по улици тъмни,

разбити,със хора тъй зли,

светлината безкористно търсих,
но в очите живееха само сълзи...


Но ето проблясна ми нещо,
там сред цялата тази тъма,
чак тогава ми стана по-леко,
чак тогава открих път към дома!!!

Искам красота!!!

Искам отново да виждам мечтите си,
в очите искра да блести,
искам слънце да грее в косите ми
и всичко да бъде както преди.


Чудна пролет да цъвти в нозете ми,
на цветя да ухае край мен,
светли и чисти да бъдат мечтите ми,
красив да е новия ден!
                                        ИСКАМ!!!

Обичам всичко твое,
гласа,
очите,
ръцете ти дори,

обичам те да ми говориш,
че обичаш ме и ти.


Обичам аз до теб да легна,
на теб да ми мирише сутринта,
до гърдите си да те притегля,
и да забравя че била съм и сама!

Пеперуда

Пеперуда красива,

но съм с ранени крила,

да това съм аз,

да това е моята душа.

Но от пашкула на забравата,

пак ще се родя,

по-красива и по-истинска,

с много по-разперени крила.

ОБИЧАМ ТЕ!

Любовта се вижда в моите очи!
В моите мисли винаги си ти!
Обичам те!Обичаш ме и ти,
а любовта гори и пак гори!
Обичам те,ти всичко си за мен.
Обичам те и ето,че доиде и този ден
във който съм щастлива,
и вярвам в любовта.
Обичам те,защото ти ми даваш всичко,
и защото само ти ме караш да летя!

ДУШАТА МИ

Душата ми скита безнадеждно сама,
дълбоко заровена в миг тишина.
Търси те,
Вика те,
Жадува,
Гори
Пламенно страда от разбити мечти,
Като цвете,някога било красиво,
увяхнала е любовта,
и тръгнала си срамежливо
от две погубени сърца.
Но ето ти тръгна,
останах сама,
срути се всичко,
там в пороя,
там в дъжда
Изгубих чувствата,
ти спря кръвта,
сърцето отронва последна сълза,
а душата,душата ми проклина теб и любовта!

ОБИЧ!

посветено на моята истинска голяма любов

Гордост!

Нима мога да бъда горда сега?
Обич!
Нима отлитна и тя?!
Защо да живея щом тебе те няма!
Защо ми трябва да вярвам в подобна красива измама.
Гордост!
Няма гордост вече!
Обич!
Тя вече е много далече!