Мост

Сред града на сенките белее,

силен вятър там го вее,
мост един на суетата,
мост един на чудесата!

Бурното море под него плиска,
да отседне там на всеки му се иска,
да поседи избягал от града,
на природа и на чистота.

там всички ще намерят своята утеха,
дори на моста да не му е леко,
там нежен бриз сплутява,
нов порив на сърцата дава.

По моста чуден ти тръгни,
зло и злоба забрави,
забрави за суетата,
чуй как плиска се водата.

Да поседнеш ако имаш нужда,
на моста поседни,
там няма свои или чужди,
равни там сме запомни!!!