бродих по планини и поля,но си останах дамата с розите,
с рози,но вечно сама!
Виках тъй виках съдбата,
да даде и на мене любим,
но пак бях дамата с розите,
а те окъпани в грим.
Аз бях дамата с розите,
аз никога нямах съдба,
сега нямам рози,
но теб държа за ръка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар