неделя, октомври 03, 2010

Молба

                                   МОЛБА ДО ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА МОЕТО СЪРЦЕ


Моля да съм извинена за станалто до сега,
от утре обещавам, че няма да бъде така,
моля да ме извиниш за всички грешки,
колкото и много да са тежки.

моля да ме извиниш за всяка моя лиготия,
моля те при тебе да се скрия,
Моля да ме извиниш за всичко скрито,
знай такива са жените.

Моля да съм извинена за моите думи и дела,
моля да не ме оставяш да плача в тъмнина,
Надявам се молбата ми да е удовлетворена,
и накрая ти да проумееш мене!!!

петък, октомври 01, 2010

Изгубих се!

Изгубих се в погледа твой,
изгубих се в твоите ръце,
изгубих разсъдъка мой,
да се питам обичаш ли ме!

Изгубих се в рози, в коприна,
изгубих се в чудни цветя,
сега не искам от теб да замина,
и неще остана сама.

Изгубих се в теб,
изгубих се във таз мечта,
а и щом не си зает,
ще те взема веднага!

СПОМЕНИ

Спомени стари,
от пепел следи,
някъде от вътре пак ме гори,
но отвън останаха само сълзи!

Спомени, спомени,
захвърлени просто така,
когато ти се промени
ги зарови в черната земя

Спомени за мен и теб,
ала отчуждени сме сега
и на късове от лед
се превърна любовта!!!

По твоите следи

По твоите следи аз ще тръгна,
и всичко в теб ще преобърна,
ще те обичам както мога само аз,
за да продължи да съществува-нас!

По твоите следи ще търся,
искри от радост и тъга,
знай някой ден ще се завърна,
по истинска отколкото сега!

По твоите следи ще бродя,
по тебе ще изгарям пак,
но някои ден помни ще се завърна,
и щастието ще открия в моя мрак!

Мост

Сред града на сенките белее,
силен вятър там го вее,
мост един на суетата,
мост един на чудесата!

Бурното море под него плиска,
да отседне там на всеки му се иска,
да поседи избягал от града,
на природа и на чистота.

там всички ще намерят своята утеха,
дори на моста да не му е леко,
там нежен бриз сплутява,
нов порив на сърцата дава.

По моста чуден ти тръгни,
зло и злоба забрави,
забрави за суетата,
чуй как плиска се водата.

Да поседнеш ако имаш нужда,
на моста поседни,
там няма свои или чужди,
равни там сме запомни!!!

На пързалката

В разкоша леден,
играеха си две деца,
на пързалката зад блока,



 един брат и една сестра.

С кънки малки,
с остър връх,
надбягваха се двама,
както котка гони плъх,


Те са малки и не знаят още,
че в живота случва се така, 
и да се обичат много,
се разделят брат и сестра!!!

Злато

Потопих в красотата на златото,
потопих облак от кал,
и зарових най-самотното,
онова, което ти си ми дал!


Сама себе си в красотата на златото,
потопих се златна да стана и аз,
и ето че тъй както облака,
златна станах в този час!!!

Бягам от себе си!

Колко много болка,
се чете в моите очи,
как живота ме мачка,
и погубва моите мечти.

Искам да избягам от себе си,
да скрия своята душа,
за да остане поне спомена,
че е живяла някога и тя!


Ала къде да намеря подслона,
където няма същата да съм аз,
където ще избягам от себе си
и няма повече да ме е страх. 

четвъртък, септември 30, 2010

Умирам!


Умирам малко по малко,
умира моята душа.
Умирам и е жалко,
че ти не ме разбра.
Всеки твой поглед,
бе нож с голямо острие,
който ти забиваше навътре в моето сърце.
Всяка минута беше като в рай,
ала ти реши да слагаш край!
И после!Тишина!
Сърцето ми за твоето умря.
Остана само малко за да ме крепи,
през мойте дълги и самотни дни,
а в душата болка коварна 
от спомени стари, 
стаена е там, 
и изгарящо пари!!!

ТИШИНА

В тишина обличам свойто тяло,
излизам ала едва, едва,
търся пътя като цяло,
до извора със прясната вода!!!


В тишина се къпят нощни багри
и усмивки има, а е тишина
гледам всякви гадове и ларви,
в таз измислена гора. 


В тишина ме гони мойта сянка,
или пък крие се зад някое дърво
аз не искам да съм като сламка,
в тишината крия се ала защо!!!

Божествено

В най-прекрасната градинка,
танцува малка балеринка,
и с рокля розова сега,
танцува танц за вечността!


И танца е божествен,
а тя е свежа като утринна роса,
и лекотата като феерична песен,
танцува тя и пак танцува тя!!!

АЗ ЛИ

Аз ли бягах и се криех,
аз ли гоних вятъра сега,
аз ли се промъквах в мрака,
да играя криеница със ума.


Аз ли чупих фарове със поглед,
аз ли мъкнех розов светофар,
аз ли с моя мироглед,
носих  този ценен дар.


Аз ли борих думите без смисал,
аз ли бях смирена, тиха,
аз ли вършех чудеса,
наистина ли мога и това!

ИГРАТА !!!

Игра,игра със малката си кукла,
а после тръгна с друга кукла да играеш,
игра и с нея, после хукна,
към друга кукла както ти си знаеш.
Бе вечер малко страшна,
аз позвъних на входната врата,
ти отвори и видя,
нещичко наречено сълза
и разбра, че всички тези кукли,
не са родени за игра.
Играта свърши, а ти се засрами
от малката нежна сълза.
Мина време-и ти такава отрони,
но аз бях избрала да играя сама!!!!!

ЕДНА ЖЕНА

Една жена от мъка побеляла,
съсухрена и слабичка е тя,
със труд прехраната изкарва,
надежда е загубила сега!


Една жена в болката осиротяла,
усмивчица прочела се едва,
една жена с тревогите на майка,
стаила в себе си скръбта

сряда, септември 29, 2010

Път

Без боклуци,прах и дим,
път си търся аз един,
без фалш и суета,
ала да не съм сама.


Път си търся с много хора,
да има веселба,
да минем леко през подбора,
на не леката съдба.


Път си търся,моя път,
за всеки да отделям кът,
не искам в живота да презирам,
а приятелство по пътя да намирам!!!

Г-ца Любов

Една госпожица позната,
разперила най-нежните ръце,
и сякаш я полъхвана вятър,
 ще плени поредното сърце!


Неземно много е красива,
пленителна дори е тя,
не човешки искрено събира,
нашите сърца!


Неспирно търси брод напред,
неистово тя пътища намира
и всички ред по ред
с вълшебна лекота събира!

събота, септември 25, 2010

Във влака!

Във влака пътуваха двама,
но не какви да е,
за тях не съществува измама,
защото влюбени са те!


Момичето каза:
-Обичам те мило!
 момчето отвърна : И аз!
Извади ябълка тъй изгнила,
 а момичето каза:
Така няма да стане със нас!


Погледнах ги как се целуват,
а после затворих очи,
мислех си на какво се любуват,
а те просто бяха сами!


Така си ту-туфкаше влака
така щастливи бяха и те,
намерили усамотение в полумрака,
влюбено сплели ръце!

петък, септември 17, 2010

ЛЮБОВТА!!!

Като самодива, красива,
като магия, омайна,
като хората, дива,
като вселена, безкрайна.


Като огъня, жарка,
като пуловерче, сгрява
като под приказна арка,
двама души сплутява.


Като слънчице, свети,
като звездите, блести,
като въглени, пари,
като пламък гори.


Що е то?
Това е тя, любовта.
Свила свойто гнездо,
и пред твоята врата!!!

вторник, септември 07, 2010

Прости ми мамо!

Прости ми мамо,
прости за всичко лошо,
за всяка голяма и малка лъжа.
Прости ми за живота,който,
във болки с мене преживя.
Прости ми за страха и за сълзите,
прости за чувствата прикрити.
Прости за ужаса,на който,
подлагана бе всеки ден.
Прости за пътите в които,
умирах АЗ, а ти умираше с мен.
Прости за лекомислието,с което,
подлагах те на болка на тъга.
Прости ми за това,че често,
толкова самотна си БИЛА!!!

Aз знам!!!

Аз знам какво е да се бориш,
когато няма смисал от борба!
Аз знам какво е да се молиш,
когато свършва се за теб света!


Аз знам какво е да си силен,
когато надеждата е миг от вечността,
аз знам какво е да умираш,
но да се изплъзнеш на смъртта!


Аз знам какво е да обичаш,
миг един,частица светлина,
да искаш някъде дълбоко,
да оставиш твоята следа!

Аз знам какво е да се бориш,
за да не страдат хората до теб!
АЗ ЗНАМ!
За себе си разбрах го,дано и някой друг да разбере,
че трудно е да знаеш много,
когато всичко децко в теб умре!!!

понеделник, септември 06, 2010

Беззащитна!!!

Когато се почувстваш беззащитна,
не си мисли,че си сама,
не си мисли,че всичко е излишно,
не вкопчвай нокти в смъртта!

Бори се,тя ще дойде неусетно,
моли се да не е сега,
всеки има втори шанс в живота,
не се предавай,без борба!

Дори да нямаш сили да се бориш,
опитай се тук и сега,
защото борбата е всичко,
ЗНАЙ-без  нея би свършил света!!!

Не те виня

Не те обвинявам за нищо,
в живота си всеки греши,
обвинявам единствено себе си,
че моята грешка бе ти.

Връщам се отново към спомена-
за една остаряла вече любов,
питам се как ще намеря топлината и,
в студената,тъжната,дъждовната нощ.

Дали ти бе моята грешка,
или аз твоята бях,
дали ме има още в сърцето ти,
или вече и аз отшумях.

ПИТАМ СЕ,но отговор няма,
както няма и лъч светлина,
този път се връщам,за да остана,
но е късно да оставам СЕГА!!!

Раздяла!!!

Горчива сълза,
счупена мечта,
една любов,
със две лица,
дълбоки чувства,
изтъкани от лъжи,
омраза голяма,
разбити мечти!
Изгубено време,
сърца,които стенат,
спомени стари,
тъжни очи,
палим цигари,
отново аз и ти!
Разбиваме всичко,
умира любовта,
не оставяме нищо,
дори пепелта!
На бога се молим,
да се преродим,
отново се борим,напред да продължим!
НОВА ЛЮБОВ,
нови сърца,
няма оков,
кипжа кръвта!
Зловещо се  гледат,
две празни очи,
изпълнени с болка,
нямат мечти!
Разделени са зная,
нашите съдби,
сега много ни боли,
но аз искам да тръгна,
тръгни си и ТИ!

Дълбините на времето

Попаднах в дълбините на времето,
заредиха ме със своя огнен плам,
и тъй стопиха егото,
че чак ме хвана срам.
Попаднах в дълбините на времето,
забравих коя съм   какво правя тук,
всичко изтрила,дори минало,
за теб пак отделила си кът!
Попаднах в дълбините на времето,
проправих си път и излязох от там,
попаднах в дълбините на времето,
ала там всеки е сам.


Попаднах в дълбините на времето,
но не исках да бъда сама,
попаднах в дълбините на времето,
но не бях за него,а за тебе жена!





На пръсти се повдигнах да те стигна,

да чувам твоя глас и да виждам твоя лик,
на пръсти се повдигнах да те стигна,
да стопля твоето сърце,със вик!
На пръсти се повдигнах да те стигна
да знам,че страдаш ти за мен,
на пръсти се повдигнах да те стигна,
заради миналите дни и заради този бъдещ ден!

***Дамата с розите***

Бродих по лъчите на слънцето,
бродих по планини и поля,
но си останах дамата с розите,
с рози,но вечно сама!

Виках тъй виках съдбата,
да даде и на мене любим,
но пак бях дамата с розите,
а те окъпани в грим.

Аз бях дамата с розите,
аз никога нямах съдба,
сега нямам рози,
но теб държа за ръка!

неделя, август 15, 2010

Написах в книга.

Написах в книга,
колко те обичам,
без теб че страдам,че боли,
написах колко ти ми липсваш,
и как отвътре ме гори!
Написах в книга ти какво си,
как изглеждаш в моите очи,
написах,че без теб немога,
написах,че мечтая да се върнеш  ти!
Написах в книга как ранявах,
и как ранявам и сега.
написах ти послание дълбоко,
изтръгнато от моята душа!

събота, август 14, 2010

Два бели коня!!!

Два бели коня си играят,
в очите им чете се лудостта,
два бели коня все се лутат,
незнаят,че намерили са любовта.


Два бели коня тъй лудуват,
два бели коня в нежните поля,
два бели коня си играят,
два бели коня сме сега!!!