НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ

Не си мисли че аз съм слаба,
не си мисли че страдам сам сама.
Аз справям се и зная,
че е жива любовта.

НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ,
аз вече ти простих,
време е за всичко
и ти да си простиш!!!

За болката и за лъжите,
време е да си простиш,
и знай,че никога за нищо
НЕМОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ!

Пламък

Та нали всичко приключи,

любовта да сме сами ни научи.

Да се борим разделени и 

да сме вечно отчуждени.

Писнало ми е в мечти да нехая,

и да мисля че ще те забравя.

Да се лъжа нечовешки,

а двама ли сме да е толкова горещо.

Пламтим!И пак изгаряме на клада,

но си имаме преграда.

Съдбата ни може би така е решила,

винаги да ни разделя дори и на сила!

Наопаки!

Дар ми беше подарен,
от Господа един живот за мен,
но наопаки живота спря,
загубих смисала,смисала на тази тъмна игра!

Да върна ли сърцето,
то не е много проклето.
ДОБРА СЪМ!Мисля че го знам,
и с белези и рани аз пак оставам там.

Сред множество сълзи,
сред множество щастливи лица.
Сред убити мечти,
и сред залязващи слънца.

Целувки от хората,
но отново сама,
такава днес е модата,
мода на велика празнота

Ще доиде ден и аз да съм щастлива,
ще свърши мойта самота.
Като прекрасна самодива,
ще литна като всички над света.

Ще казвам с гордост-аз го мога!
ще съм самотна,но не и сама,
ще съм много над хората,
защото оцелчх дори и така.

Ледена кралица

Какво била е моята обич,
едно момиче с две лица,
жестока ЛЕДЕНА КРАЛИЦА,
играеща си с мъжките сърца.

Какво било е хубавото чувство,
като изтъкано било е от лъжи.
И в душата ти е било пусто
а чувството захвърлено в страни!

Измама беше!О моя кралице изваяна от лед,
и моята любов не достигна до сърцето вътре в теб.
Дали така беше решила,
или едно студено сърце е победило.

Искам да ти кажа че сама си се ранила,
щом даже леденото ти сърце се е разбило.
Но знам ще те обичам и от теб ще бъда запленен,
но съжелявам много мила като теб немога
да бъда ЛЕДЕН и СТУДЕН!!! 

Самота

Самотно е нали?

разбра ли че боли
и мен ме заболя,
но знай така се случва просто СПРЯ!

Болката утихна,
самотата се превърна във веселба.
И всичко промени се,
и в живота ми навлезе радостта!!!

Парола"Забравям“

В къщичка малка,
с бели стени,
живеех щастливо,
ала уви..............

Парола за вкъщи си имам сега,
парола“забравям“просто така.
Казвам си стига и напреде вървя,
бъдеще имам ще продължа.

И къщата малка,сега е голяма,
и раната моя,вече я няма,
забравих сълзите,напреде вървях
и ето от мене чува се смях......

Кафе

Като горчивата жилка,
като сладост на захар.
Оглеждам се в чаша кафе,
понякога истинска,
понякога смешна
и пак разделена на две.

Бяла като лъжица сметана,
тъмна като самото кафе,
и никой нищо не разбира,
всеки път съм различна,
а еднакви са ТЕ!!!!!!!!!