любовта да сме сами ни научи.
Да се борим разделени и
да сме вечно отчуждени.
Писнало ми е в мечти да нехая,
и да мисля че ще те забравя.
Да се лъжа нечовешки,
а двама ли сме да е толкова горещо.
Пламтим!И пак изгаряме на клада,
но си имаме преграда.
Съдбата ни може би така е решила,
винаги да ни разделя дори и на сила!
Няма коментари:
Публикуване на коментар