Изгубих се!

Изгубих се в погледа твой,
изгубих се в твоите ръце,
изгубих разсъдъка мой,
да се питам обичаш ли ме!

Изгубих се в рози, в коприна,
изгубих се в чудни цветя,
сега не искам от теб да замина,
и неще остана сама.

Изгубих се в теб,
изгубих се във таз мечта,
а и щом не си зает,
ще те взема веднага!

СПОМЕНИ

Спомени стари,
от пепел следи,
някъде от вътре пак ме гори,
но отвън останаха само сълзи!

Спомени, спомени,
захвърлени просто така,
когато ти се промени
ги зарови в черната земя

Спомени за мен и теб,
ала отчуждени сме сега
и на късове от лед
се превърна любовта!!!

По твоите следи

По твоите следи аз ще тръгна,
и всичко в теб ще преобърна,
ще те обичам както мога само аз,
за да продължи да съществува-нас!

По твоите следи ще търся,
искри от радост и тъга,
знай някой ден ще се завърна,
по истинска отколкото сега!

По твоите следи ще бродя,
по тебе ще изгарям пак,
но някои ден помни ще се завърна,
и щастието ще открия в моя мрак!

Мост

Сред града на сенките белее,

силен вятър там го вее,
мост един на суетата,
мост един на чудесата!

Бурното море под него плиска,
да отседне там на всеки му се иска,
да поседи избягал от града,
на природа и на чистота.

там всички ще намерят своята утеха,
дори на моста да не му е леко,
там нежен бриз сплутява,
нов порив на сърцата дава.

По моста чуден ти тръгни,
зло и злоба забрави,
забрави за суетата,
чуй как плиска се водата.

Да поседнеш ако имаш нужда,
на моста поседни,
там няма свои или чужди,
равни там сме запомни!!!

На пързалката

В разкоша леден,

играеха си две деца,

на пързалката зад блока,






 един брат и една сестра.

С кънки малки,

с остър връх,

надбягваха се двама,

както котка гони плъх,

Те са малки и не знаят още,

че в живота случва се така, 

и да се обичат много,

се разделят брат и сестра!!!

Злато

Потопих в красотата на златото,
потопих облак от кал,
и зарових най-самотното,
онова, което ти си ми дал!


Сама себе си в красотата на златото,
потопих се златна да стана и аз,
и ето че тъй както облака,
златна станах в този час!!!

Бягам от себе си!

Колко много болка,

се чете в моите очи,

как живота ме мачка,

и погубва моите мечти.

Искам да избягам от себе си,

да скрия своята душа,

за да остане поне спомена,

че е живяла някога и тя!

Ала къде да намеря подслона,

където няма същата да съм аз,

където ще избягам от себе си

и няма повече да ме е страх. 

Умирам!

Умирам малко по малко,

умира моята душа.

Умирам и е жалко,

че ти не ме разбра.

Всеки твой поглед,

бе нож с голямо острие,

който ти забиваше навътре в моето сърце.

Всяка минута беше като в рай,

ала ти реши да слагаш край!

И после!Тишина!

Сърцето ми за твоето умря.

Остана само малко за да ме крепи,

през мойте дълги и самотни дни,

а в душата болка коварна 

от спомени стари, 

стаена е там, 

и изгарящо пари!!!

ТИШИНА

В тишина обличам свойто тяло,
излизам ала едва, едва,
търся пътя като цяло,
до извора със прясната вода!!!


В тишина се къпят нощни багри
и усмивки има, а е тишина
гледам всякви гадове и ларви,
в таз измислена гора. 


В тишина ме гони мойта сянка,
или пък крие се зад някое дърво
аз не искам да съм като сламка,
в тишината крия се ала защо!!!

Божествено

В най-прекрасната градинка,
танцува малка балеринка,
и с рокля розова сега,
танцува танц за вечността!


И танца е божествен,
а тя е свежа като утринна роса,
и лекотата като феерична песен,
танцува тя и пак танцува тя!!!

АЗ ЛИ

Аз ли бягах и се криех,
аз ли гоних вятъра сега,
аз ли се промъквах в мрака,
да играя криеница със ума.


Аз ли чупих фарове със поглед,
аз ли мъкнех розов светофар,
аз ли с моя мироглед,
носих  този ценен дар.


Аз ли борих думите без смисал,
аз ли бях смирена, тиха,
аз ли вършех чудеса,
наистина ли мога и това!

ИГРАТА !!!

Игра,игра със малката си кукла,
а после тръгна с друга кукла да играеш,
игра и с нея, после хукна,
към друга кукла както ти си знаеш.
Бе вечер малко страшна,
аз позвъних на входната врата,
ти отвори и видя,
нещичко наречено сълза
и разбра, че всички тези кукли,
не са родени за игра.
Играта свърши, а ти се засрами
от малката нежна сълза.
Мина време-и ти такава отрони,
но аз бях избрала да играя сама!!!!!

ЕДНА ЖЕНА

Една жена от мъка побеляла,
съсухрена и слабичка е тя,
със труд прехраната изкарва,
надежда е загубила сега!


Една жена в болката осиротяла,
усмивчица прочела се едва,
една жена с тревогите на майка,
стаила в себе си скръбта

Път

Без боклуци,прах и дим,
път си търся аз един,
без фалш и суета,
ала да не съм сама.


Път си търся с много хора,
да има веселба,
да минем леко през подбора,
на не леката съдба.


Път си търся,моя път,
за всеки да отделям кът,
не искам в живота да презирам,
а приятелство по пътя да намирам!!!

Г-ца Любов

Една госпожица позната,
разперила най-нежните ръце,
и сякаш я полъхвана вятър,
 ще плени поредното сърце!


Неземно много е красива,
пленителна дори е тя,
не човешки искрено събира,
нашите сърца!


Неспирно търси брод напред,
неистово тя пътища намира
и всички ред по ред
с вълшебна лекота събира!