Като самодива, красива,
като магия, омайна,
като хората, дива,
като вселена, безкрайна.
Като огъня, жарка,
като пуловерче, сгрява
като под приказна арка,
двама души сплутява.
Като слънчице, свети,
като звездите, блести,
като въглени, пари,
като пламък гори.
Що е то?
Това е тя, любовта.
Свила свойто гнездо,
и пред твоята врата!!!
петък, септември 17, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Та нали всичко приключи, любовта да сме сами ни научи. Да се борим разделени и да сме вечно отчуждени. Писнало ми е в мечти да нех...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...

Няма коментари:
Публикуване на коментар