Като самодива, красива,
като магия, омайна,
като хората, дива,
като вселена, безкрайна.
Като огъня, жарка,
като пуловерче, сгрява
като под приказна арка,
двама души сплутява.
Като слънчице, свети,
като звездите, блести,
като въглени, пари,
като пламък гори.
Що е то?
Това е тя, любовта.
Свила свойто гнездо,
и пред твоята врата!!!
петък, септември 17, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...

-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Дар ми беше подарен, от Господа един живот за мен, но наопаки живота спря, загубих смисала,смисала на тази тъмна игра! Да върна ли сър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар