В къщичка малка,
с бели стени,
живеех щастливо,
ала уви..............
Парола за вкъщи си имам сега,
парола“забравям“просто така.
Казвам си стига и напреде вървя,
бъдеще имам ще продължа.
И къщата малка,сега е голяма,
и раната моя,вече я няма,
забравих сълзите,напреде вървях
и ето от мене чува се смях......
понеделник, януари 01, 2018
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Самотно е нали? разбра ли че боли и мен ме заболя, но знай така се случва просто СПРЯ! Болката утихна, самотата се превърна във весе...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
Няма коментари:
Публикуване на коментар