вторник, януари 02, 2018

Наопаки!


Дар ми беше подарен,
от Господа един живот за мен,
но наопаки живота спря,
загубих смисала,смисала на тази тъмна игра!

Да върна ли сърцето,
то не е много проклето.
ДОБРА СЪМ!Мисля че го знам,
и с белези и рани аз пак оставам там.

Сред множество сълзи,
сред множество щастливи лица.
Сред убити мечти,
и сред залязващи слънца.

Целувки от хората,
но отново сама,
такава днес е модата,
мода на велика празнота

Ще доиде ден и аз да съм щастлива,
ще свърши мойта самота.
Като прекрасна самодива,
ще литна като всички над света.

Ще казвам с гордост-аз го мога!
ще съм самотна,но не и сама,
ще съм много над хората,
защото оцелчх дори и така.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ

Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...