Два бели коня!!!

Два бели коня си играят,
в очите им чете се лудостта,
два бели коня все се лутат,
незнаят,че намерили са любовта.


Два бели коня тъй лудуват,
два бели коня в нежните поля,
два бели коня си играят,
два бели коня сме сега!!!

КРАЙ!

Край!
Край на играта,
няма ги правилата,
нищо няма в този свят,
на думи,мило мое,всеки е богат!


Край!

Край на всички сладки обещания,

край на моите страдания,
край на сълзите в очите,

край на болката в гърдите.

Край!

Край на любовта,

край на радостта,

край на твойте оправдания,

край на всички изпитания.

                         КРАЙ!

Море и плаж,

миди и мечти,

брегът е пуст,

тук сме само аз и ти.

Красиво и дълбоко е морето,
такива са и чувствата в нас,
а сърцата са заети,

в този късен час.

Бриз полъхва,
моето сърце потръпва,
вълните галят бледите тела,
ти почувства ли любовта,

аз те обичам,обичаш ме и ти,

сега щастливи сме нали!

ОТИДЕ СИ!

ОТИДЕ СИ!

Даже сбогом не каза,

не ме целуна по начина по който можеш само ти,

с това жестоко ме наказа,

а после изтри всички следи.

ОТИДЕ СИ!

Толкова ли беше лесно,

толкова ли нямаше за нас мечти,

нищо ли за теб не е било чудесно,

та така сърцето ми рани.


ОТИДЕ СИ!
Не бях ти нужна,
не бях момичето на твоите мечти,

сега съм тиха и покорна,

но ти не искаш спомени за мен дори.

Емили Дикинсън (1830-1886)

Един от моите любими стихове!


КАЗВАТ-ЛЕКУВАЛО ВРЕМЕТО
ВРЕМЕТО НЕ ЛЕКУВА.
МЪКАТА-КАТО ЖИЛИТЕ-
СЪС ВЪЗРАСТТА СЕ ПОДУВА.

ВРЕМЕТО Е ПРОВЕРКАТА
ЗА БОЛЕСТА ГОЛЯМА.
ТО БИ ПОМОГНАЛО САМО ТАМ
КЪДЕТО БОЛЕСТ НЯМА.

Алкохола на моя живот!

Пиех и палих,

унищожавах,руших,

но продалжавайки се и жалих,

а после всичко убих.

НАРАНЯВАХ!

Дори бях горда с това,

убивах хора които обичам,

вярвайки че играя игра,
играх я дълго,

но се спънах,

кръв започна да шурти,

и тогава чак си казах,

моля,моля ти се спри! 

Пътя към дома!!!

Завих по пътя черен,
навсякъде минах сама,

а пътя бе тъй мизерен,

и падах,и падах в калта.

Минавах по улици тъмни,

разбити,със хора тъй зли,

светлината безкористно търсих,
но в очите живееха само сълзи...


Но ето проблясна ми нещо,
там сред цялата тази тъма,
чак тогава ми стана по-леко,
чак тогава открих път към дома!!!