Нима мога да бъда горда сега?
Обич!
Нима отлитна и тя?!
Защо да живея щом тебе те няма!
Защо ми трябва да вярвам в подобна красива измама.
Гордост!
Няма гордост вече!
Обич!
Тя вече е много далече!
понеделник, август 09, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...

-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Не те обвинявам за нищо, в живота си всеки греши, обвинявам единствено себе си, че моята грешка бе ти. Връщам се отново към спомена- за едн...
Няма коментари:
Публикуване на коментар