ДУШАТА МИ

Душата ми скита безнадеждно сама,
дълбоко заровена в миг тишина.
Търси те,
Вика те,
Жадува,
Гори
Пламенно страда от разбити мечти,
Като цвете,някога било красиво,
увяхнала е любовта,
и тръгнала си срамежливо
от две погубени сърца.
Но ето ти тръгна,
останах сама,
срути се всичко,
там в пороя,
там в дъжда
Изгубих чувствата,
ти спря кръвта,
сърцето отронва последна сълза,
а душата,душата ми проклина теб и любовта!