Аз ли бягах и се криех,
аз ли гоних вятъра сега,
аз ли се промъквах в мрака,
да играя криеница със ума.
Аз ли чупих фарове със поглед,
аз ли мъкнех розов светофар,
аз ли с моя мироглед,
носих този ценен дар.
Аз ли борих думите без смисал,
аз ли бях смирена, тиха,
аз ли вършех чудеса,
наистина ли мога и това!
четвъртък, септември 30, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...

-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Дар ми беше подарен, от Господа един живот за мен, но наопаки живота спря, загубих смисала,смисала на тази тъмна игра! Да върна ли сър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар