Умирам малко по малко,
умира моята душа.
Умирам и е жалко,
че ти не ме разбра.
Всеки твой поглед,бе нож с голямо острие,
който ти забиваше навътре в моето сърце.
Всяка минута беше като в рай,
ала ти реши да слагаш край!
И после!Тишина!
Сърцето ми за твоето умря.
Остана само малко за да ме крепи,
през мойте дълги и самотни дни,
а в душата болка коварна
от спомени стари,
стаена е там,
и изгарящо пари!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар