
излизам ала едва, едва,
търся пътя като цяло,
до извора със прясната вода!!!
В тишина се къпят нощни багри
и усмивки има, а е тишина
гледам всякви гадове и ларви,
в таз измислена гора.
В тишина ме гони мойта сянка,
или пък крие се зад някое дърво
аз не искам да съм като сламка,
в тишината крия се ала защо!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар