четвъртък, септември 30, 2010

ТИШИНА

В тишина обличам свойто тяло,
излизам ала едва, едва,
търся пътя като цяло,
до извора със прясната вода!!!


В тишина се къпят нощни багри
и усмивки има, а е тишина
гледам всякви гадове и ларви,
в таз измислена гора. 


В тишина ме гони мойта сянка,
или пък крие се зад някое дърво
аз не искам да съм като сламка,
в тишината крия се ала защо!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ

Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...