Една госпожица позната,
разперила най-нежните ръце,
и сякаш я полъхвана вятър,
ще плени поредното сърце!
Неземно много е красива,
пленителна дори е тя,
не човешки искрено събира,
нашите сърца!
Неспирно търси брод напред,
неистово тя пътища намира
и всички ред по ред
с вълшебна лекота събира!
сряда, септември 29, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Самотно е нали? разбра ли че боли и мен ме заболя, но знай така се случва просто СПРЯ! Болката утихна, самотата се превърна във весе...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
Няма коментари:
Публикуване на коментар