Една жена от мъка побеляла,съсухрена и слабичка е тя,
със труд прехраната изкарва,
надежда е загубила сега!
Една жена в болката осиротяла,
усмивчица прочела се едва,
една жена с тревогите на майка,
стаила в себе си скръбта
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ... -
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве... -
Какво била е моята обич, едно момиче с две лица, жестока ЛЕДЕНА КРАЛИЦА, играеща си с мъжките сърца. Какво било е хубавото чувство, ка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар