Потопих в красотата на златото,
потопих облак от кал,
и зарових най-самотното,
онова, което ти си ми дал!
Сама себе си в красотата на златото,
потопих се златна да стана и аз,
и ето че тъй както облака,
златна станах в този час!!!
петък, октомври 01, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Самотно е нали? разбра ли че боли и мен ме заболя, но знай така се случва просто СПРЯ! Болката утихна, самотата се превърна във весе...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
Няма коментари:
Публикуване на коментар