Спомени стари,
от пепел следи,
някъде от вътре пак ме гори,
но отвън останаха само сълзи!
Спомени, спомени,
захвърлени просто така,
когато ти се промени
ги зарови в черната земя
Спомени за мен и теб,
ала отчуждени сме сега
и на късове от лед
се превърна любовта!!!
петък, октомври 01, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...

-
Прости ми мамо, прости за всичко лошо, за всяка голяма и малка лъжа. Прости ми за живота,който, във болки с мене преживя. Прости ми за ...
-
Не си мисли че аз съм слаба, не си мисли че страдам сам сама. Аз справям се и зная, че е жива любовта. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ, аз ве...
-
Какво била е моята обич, едно момиче с две лица, жестока ЛЕДЕНА КРАЛИЦА, играеща си с мъжките сърца. Какво било е хубавото чувство, ка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар