Беззащитна!!!

Когато се почувстваш беззащитна,

не си мисли,че си сама,

не си мисли,че всичко е излишно,

не вкопчвай нокти в смъртта!

Бори се,тя ще дойде неусетно,

моли се да не е сега,

всеки има втори шанс в живота,

не се предавай,без борба!

Дори да нямаш сили да се бориш,

опитай се тук и сега,

защото борбата е всичко,

ЗНАЙ-без  нея би свършил света!!!

Не те виня

Не те обвинявам за нищо,

в живота си всеки греши,

обвинявам единствено себе си,

че моята грешка бе ти.

Връщам се отново към спомена-

за една остаряла вече любов,

питам се как ще намеря топлината и,
в студената,тъжната,дъждовната нощ.

Дали ти бе моята грешка,

или аз твоята бях,

дали ме има още в сърцето ти,

или вече и аз отшумях.

ПИТАМ СЕ,но отговор няма,

както няма и лъч светлина,

този път се връщам,за да остана,

но е късно да оставам СЕГА!!!

Раздяла!!!

Горчива сълза,

счупена мечта,

една любов,

със две лица,

дълбоки чувства,

изтъкани от лъжи,

омраза голяма,

разбити мечти!

Изгубено време,

сърца,които стенат,
спомени стари,
тъжни очи,
палим цигари,
отново аз и ти!
Разбиваме всичко,
умира любовта,
не оставяме нищо,
дори пепелта!
На бога се молим,
да се преродим,
отново се борим,напред да продължим!
НОВА ЛЮБОВ,
нови сърца,
няма оков,
кипжа кръвта!
Зловещо се  гледат,
две празни очи,
изпълнени с болка,
нямат мечти!
Разделени са зная,
нашите съдби,
сега много ни боли,
но аз искам да тръгна,
тръгни си и ТИ!

Дълбините на времето

Попаднах в дълбините на времето,
заредиха ме със своя огнен плам,

и тъй стопиха егото,
че чак ме хвана срам.
Попаднах в дълбините на времето,
забравих коя съм   какво правя тук,
всичко изтрила,дори минало,
за теб пак отделила си кът!
Попаднах в дълбините на времето,
проправих си път и излязох от там,
попаднах в дълбините на времето,
ала там всеки е сам.


Попаднах в дълбините на времето,
но не исках да бъда сама,
попаднах в дълбините на времето,
но не бях за него,а за тебе жена!

На пръсти се повдигнах да те стигна,

да чувам твоя глас и да виждам твоя лик,
на пръсти се повдигнах да те стигна,
да стопля твоето сърце,със вик!
На пръсти се повдигнах да те стигна
да знам,че страдаш ти за мен,
на пръсти се повдигнах да те стигна,
заради миналите дни и заради този бъдещ ден!

***Дамата с розите***

Бродих по лъчите на слънцето,

бродих по планини и поля,

но си останах дамата с розите,

с рози,но вечно сама!

Виках тъй виках съдбата,

да даде и на мене любим,

но пак бях дамата с розите,

а те окъпани в грим.

Аз бях дамата с розите,

аз никога нямах съдба,

сега нямам рози,

но теб държа за ръка!

Написах в книга.

Написах в книга,

колко те обичам,

без теб че страдам,че боли,

написах колко ти ми липсваш,

и как отвътре ме гори!

Написах в книга ти какво си,

как изглеждаш в моите очи,

написах,че без теб немога,

написах,че мечтая да се върнеш  ти!

Написах в книга как ранявах,

и как ранявам и сега.

написах ти послание дълбоко,

изтръгнато от моята душа!