Изгубих се!

Изгубих се в погледа твой,
изгубих се в твоите ръце,
изгубих разсъдъка мой,
да се питам обичаш ли ме!

Изгубих се в рози, в коприна,
изгубих се в чудни цветя,
сега не искам от теб да замина,
и неще остана сама.

Изгубих се в теб,
изгубих се във таз мечта,
а и щом не си зает,
ще те взема веднага!

СПОМЕНИ

Спомени стари,
от пепел следи,
някъде от вътре пак ме гори,
но отвън останаха само сълзи!

Спомени, спомени,
захвърлени просто така,
когато ти се промени
ги зарови в черната земя

Спомени за мен и теб,
ала отчуждени сме сега
и на късове от лед
се превърна любовта!!!

По твоите следи

По твоите следи аз ще тръгна,
и всичко в теб ще преобърна,
ще те обичам както мога само аз,
за да продължи да съществува-нас!

По твоите следи ще търся,
искри от радост и тъга,
знай някой ден ще се завърна,
по истинска отколкото сега!

По твоите следи ще бродя,
по тебе ще изгарям пак,
но някои ден помни ще се завърна,
и щастието ще открия в моя мрак!

Мост

Сред града на сенките белее,

силен вятър там го вее,
мост един на суетата,
мост един на чудесата!

Бурното море под него плиска,
да отседне там на всеки му се иска,
да поседи избягал от града,
на природа и на чистота.

там всички ще намерят своята утеха,
дори на моста да не му е леко,
там нежен бриз сплутява,
нов порив на сърцата дава.

По моста чуден ти тръгни,
зло и злоба забрави,
забрави за суетата,
чуй как плиска се водата.

Да поседнеш ако имаш нужда,
на моста поседни,
там няма свои или чужди,
равни там сме запомни!!!

На пързалката

В разкоша леден,

играеха си две деца,

на пързалката зад блока,






 един брат и една сестра.

С кънки малки,

с остър връх,

надбягваха се двама,

както котка гони плъх,

Те са малки и не знаят още,

че в живота случва се така, 

и да се обичат много,

се разделят брат и сестра!!!

Злато

Потопих в красотата на златото,
потопих облак от кал,
и зарових най-самотното,
онова, което ти си ми дал!


Сама себе си в красотата на златото,
потопих се златна да стана и аз,
и ето че тъй както облака,
златна станах в този час!!!

Бягам от себе си!

Колко много болка,

се чете в моите очи,

как живота ме мачка,

и погубва моите мечти.

Искам да избягам от себе си,

да скрия своята душа,

за да остане поне спомена,

че е живяла някога и тя!

Ала къде да намеря подслона,

където няма същата да съм аз,

където ще избягам от себе си

и няма повече да ме е страх.