АЗ ЛИ

Аз ли бягах и се криех,
аз ли гоних вятъра сега,
аз ли се промъквах в мрака,
да играя криеница със ума.


Аз ли чупих фарове със поглед,
аз ли мъкнех розов светофар,
аз ли с моя мироглед,
носих  този ценен дар.


Аз ли борих думите без смисал,
аз ли бях смирена, тиха,
аз ли вършех чудеса,
наистина ли мога и това!

ИГРАТА !!!

Игра,игра със малката си кукла,
а после тръгна с друга кукла да играеш,
игра и с нея, после хукна,
към друга кукла както ти си знаеш.
Бе вечер малко страшна,
аз позвъних на входната врата,
ти отвори и видя,
нещичко наречено сълза
и разбра, че всички тези кукли,
не са родени за игра.
Играта свърши, а ти се засрами
от малката нежна сълза.
Мина време-и ти такава отрони,
но аз бях избрала да играя сама!!!!!

ЕДНА ЖЕНА

Една жена от мъка побеляла,
съсухрена и слабичка е тя,
със труд прехраната изкарва,
надежда е загубила сега!


Една жена в болката осиротяла,
усмивчица прочела се едва,
една жена с тревогите на майка,
стаила в себе си скръбта

Път

Без боклуци,прах и дим,
път си търся аз един,
без фалш и суета,
ала да не съм сама.


Път си търся с много хора,
да има веселба,
да минем леко през подбора,
на не леката съдба.


Път си търся,моя път,
за всеки да отделям кът,
не искам в живота да презирам,
а приятелство по пътя да намирам!!!

Г-ца Любов

Една госпожица позната,
разперила най-нежните ръце,
и сякаш я полъхвана вятър,
 ще плени поредното сърце!


Неземно много е красива,
пленителна дори е тя,
не човешки искрено събира,
нашите сърца!


Неспирно търси брод напред,
неистово тя пътища намира
и всички ред по ред
с вълшебна лекота събира!

Във влака!

Във влака пътуваха двама,

но не какви да е,
за тях не съществува измама,
защото влюбени са те!


Момичето каза:
-Обичам те мило!
 момчето отвърна : И аз!
Извади ябълка тъй изгнила,
 а момичето каза:
Така няма да стане със нас!


Погледнах ги как се целуват,
а после затворих очи,
мислех си на какво се любуват,
а те просто бяха сами!


Така си ту-туфкаше влака
така щастливи бяха и те,
намерили усамотение в полумрака,
влюбено сплели ръце!