НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ

Не си мисли че аз съм слаба,
не си мисли че страдам сам сама.
Аз справям се и зная,
че е жива любовта.

НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ,
аз вече ти простих,
време е за всичко
и ти да си простиш!!!

За болката и за лъжите,
време е да си простиш,
и знай,че никога за нищо
НЕМОЖЕШ ДА МЕ НАРАНИШ!

Пламък

Та нали всичко приключи,

любовта да сме сами ни научи.

Да се борим разделени и 

да сме вечно отчуждени.

Писнало ми е в мечти да нехая,

и да мисля че ще те забравя.

Да се лъжа нечовешки,

а двама ли сме да е толкова горещо.

Пламтим!И пак изгаряме на клада,

но си имаме преграда.

Съдбата ни може би така е решила,

винаги да ни разделя дори и на сила!

Наопаки!

Дар ми беше подарен,
от Господа един живот за мен,
но наопаки живота спря,
загубих смисала,смисала на тази тъмна игра!

Да върна ли сърцето,
то не е много проклето.
ДОБРА СЪМ!Мисля че го знам,
и с белези и рани аз пак оставам там.

Сред множество сълзи,
сред множество щастливи лица.
Сред убити мечти,
и сред залязващи слънца.

Целувки от хората,
но отново сама,
такава днес е модата,
мода на велика празнота

Ще доиде ден и аз да съм щастлива,
ще свърши мойта самота.
Като прекрасна самодива,
ще литна като всички над света.

Ще казвам с гордост-аз го мога!
ще съм самотна,но не и сама,
ще съм много над хората,
защото оцелчх дори и така.

Ледена кралица

Какво била е моята обич,
едно момиче с две лица,
жестока ЛЕДЕНА КРАЛИЦА,
играеща си с мъжките сърца.

Какво било е хубавото чувство,
като изтъкано било е от лъжи.
И в душата ти е било пусто
а чувството захвърлено в страни!

Измама беше!О моя кралице изваяна от лед,
и моята любов не достигна до сърцето вътре в теб.
Дали така беше решила,
или едно студено сърце е победило.

Искам да ти кажа че сама си се ранила,
щом даже леденото ти сърце се е разбило.
Но знам ще те обичам и от теб ще бъда запленен,
но съжелявам много мила като теб немога
да бъда ЛЕДЕН и СТУДЕН!!! 

Самота

Самотно е нали?

разбра ли че боли
и мен ме заболя,
но знай така се случва просто СПРЯ!

Болката утихна,
самотата се превърна във веселба.
И всичко промени се,
и в живота ми навлезе радостта!!!

Парола"Забравям“

В къщичка малка,
с бели стени,
живеех щастливо,
ала уви..............

Парола за вкъщи си имам сега,
парола“забравям“просто така.
Казвам си стига и напреде вървя,
бъдеще имам ще продължа.

И къщата малка,сега е голяма,
и раната моя,вече я няма,
забравих сълзите,напреде вървях
и ето от мене чува се смях......

Кафе

Като горчивата жилка,
като сладост на захар.
Оглеждам се в чаша кафе,
понякога истинска,
понякога смешна
и пак разделена на две.

Бяла като лъжица сметана,
тъмна като самото кафе,
и никой нищо не разбира,
всеки път съм различна,
а еднакви са ТЕ!!!!!!!!!

Молба

                                   МОЛБА ДО ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА МОЕТО СЪРЦЕ


Моля да съм извинена за станалто до сега,
от утре обещавам, че няма да бъде така,
моля да ме извиниш за всички грешки,
колкото и много да са тежки.

моля да ме извиниш за всяка моя лиготия,
моля те при тебе да се скрия,
Моля да ме извиниш за всичко скрито,
знай такива са жените.

Моля да съм извинена за моите думи и дела,
моля да не ме оставяш да плача в тъмнина,
Надявам се молбата ми да е удовлетворена,
и накрая ти да проумееш мене!!!

Изгубих се!

Изгубих се в погледа твой,
изгубих се в твоите ръце,
изгубих разсъдъка мой,
да се питам обичаш ли ме!

Изгубих се в рози, в коприна,
изгубих се в чудни цветя,
сега не искам от теб да замина,
и неще остана сама.

Изгубих се в теб,
изгубих се във таз мечта,
а и щом не си зает,
ще те взема веднага!

СПОМЕНИ

Спомени стари,
от пепел следи,
някъде от вътре пак ме гори,
но отвън останаха само сълзи!

Спомени, спомени,
захвърлени просто така,
когато ти се промени
ги зарови в черната земя

Спомени за мен и теб,
ала отчуждени сме сега
и на късове от лед
се превърна любовта!!!

По твоите следи

По твоите следи аз ще тръгна,
и всичко в теб ще преобърна,
ще те обичам както мога само аз,
за да продължи да съществува-нас!

По твоите следи ще търся,
искри от радост и тъга,
знай някой ден ще се завърна,
по истинска отколкото сега!

По твоите следи ще бродя,
по тебе ще изгарям пак,
но някои ден помни ще се завърна,
и щастието ще открия в моя мрак!

Мост

Сред града на сенките белее,

силен вятър там го вее,
мост един на суетата,
мост един на чудесата!

Бурното море под него плиска,
да отседне там на всеки му се иска,
да поседи избягал от града,
на природа и на чистота.

там всички ще намерят своята утеха,
дори на моста да не му е леко,
там нежен бриз сплутява,
нов порив на сърцата дава.

По моста чуден ти тръгни,
зло и злоба забрави,
забрави за суетата,
чуй как плиска се водата.

Да поседнеш ако имаш нужда,
на моста поседни,
там няма свои или чужди,
равни там сме запомни!!!

На пързалката

В разкоша леден,

играеха си две деца,

на пързалката зад блока,






 един брат и една сестра.

С кънки малки,

с остър връх,

надбягваха се двама,

както котка гони плъх,

Те са малки и не знаят още,

че в живота случва се така, 

и да се обичат много,

се разделят брат и сестра!!!

Злато

Потопих в красотата на златото,
потопих облак от кал,
и зарових най-самотното,
онова, което ти си ми дал!


Сама себе си в красотата на златото,
потопих се златна да стана и аз,
и ето че тъй както облака,
златна станах в този час!!!

Бягам от себе си!

Колко много болка,

се чете в моите очи,

как живота ме мачка,

и погубва моите мечти.

Искам да избягам от себе си,

да скрия своята душа,

за да остане поне спомена,

че е живяла някога и тя!

Ала къде да намеря подслона,

където няма същата да съм аз,

където ще избягам от себе си

и няма повече да ме е страх. 

Умирам!

Умирам малко по малко,

умира моята душа.

Умирам и е жалко,

че ти не ме разбра.

Всеки твой поглед,

бе нож с голямо острие,

който ти забиваше навътре в моето сърце.

Всяка минута беше като в рай,

ала ти реши да слагаш край!

И после!Тишина!

Сърцето ми за твоето умря.

Остана само малко за да ме крепи,

през мойте дълги и самотни дни,

а в душата болка коварна 

от спомени стари, 

стаена е там, 

и изгарящо пари!!!

ТИШИНА

В тишина обличам свойто тяло,
излизам ала едва, едва,
търся пътя като цяло,
до извора със прясната вода!!!


В тишина се къпят нощни багри
и усмивки има, а е тишина
гледам всякви гадове и ларви,
в таз измислена гора. 


В тишина ме гони мойта сянка,
или пък крие се зад някое дърво
аз не искам да съм като сламка,
в тишината крия се ала защо!!!

Божествено

В най-прекрасната градинка,
танцува малка балеринка,
и с рокля розова сега,
танцува танц за вечността!


И танца е божествен,
а тя е свежа като утринна роса,
и лекотата като феерична песен,
танцува тя и пак танцува тя!!!

АЗ ЛИ

Аз ли бягах и се криех,
аз ли гоних вятъра сега,
аз ли се промъквах в мрака,
да играя криеница със ума.


Аз ли чупих фарове със поглед,
аз ли мъкнех розов светофар,
аз ли с моя мироглед,
носих  този ценен дар.


Аз ли борих думите без смисал,
аз ли бях смирена, тиха,
аз ли вършех чудеса,
наистина ли мога и това!